БРАЧЕН ДОГОВОР ПО ВРЕМЕ НА БРАКА – ПРАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ, СЪДЪРЖАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ

В практиката често се поставя въпросът дали брачен договор може да бъде сключен след като бракът вече е факт. Отговорът е положителен. Българското семейно право изрично допуска съпрузите да уредят имуществените си отношения чрез брачен договор както преди сключването на брака, така и във всеки момент по време на неговото съществуване.

Тази възможност е особено важна в ситуации, при които съпрузите придобиват значително имущество, започват съвместен бизнес, уреждат отношенията си във връзка с недвижими имоти или желаят предварително да предвидят имуществените последици при евентуално прекратяване на брака.

Допустимост на брачния договор по време на брака

Българското право допуска брачен договор да бъде сключен както от бъдещи съпрузи, така и от лица, които вече са в брак. Това означава, че имуществените отношения могат да бъдат договорно уредени във всеки момент от брачния живот.

Когато договорът се сключва по време на брака, той представлява правна сделка с продължително действие, чрез която съпрузите променят режима на имуществените си отношения или уреждат конкретни въпроси, свързани със собствеността, управлението на имущество и бъдещото разпределение на активите.

Форма и начин на сключване

Брачният договор се сключва лично от двамата съпрузи и подлежи на строги формални изисквания. Законът изисква писмена форма с нотариална заверка както на съдържанието, така и на подписите на страните.

Тази форма е условие за действителност на договора. Нейната цел е да гарантира, че страните са наясно с правните последици на поетите задължения и че договорът е сключен при ясно изразена и свободна воля.

Когато договорът съдържа клаузи за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижим имот, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус по местонахождението на имота. В тези случаи договорът има и вещноправно действие и подлежи на вписване в имотния регистър.

Допустимо съдържание на брачния договор

Законът поставя ясно ограничение относно предмета на брачния договор – той може да съдържа единствено уговорки с имуществен характер.

Сред най-често срещаните клаузи са:

• определяне на собствеността върху недвижими имоти или друго имущество, придобито преди или по време на брака;
• правила относно управлението и разпореждането с имущество, включително със семейното жилище;
• разпределение на участието в семейните разходи;
• уреждане на задължения, поети във връзка с нуждите на семейството;
• имуществените последици при евентуален развод;
• уговорки относно издръжката между съпрузите.

Съществуват и изрични ограничения. Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт, тъй като подобни въпроси се уреждат по правилата на наследственото право. Също така не е допустимо чрез брачен договор предбрачно имущество да се превърне в съпружеска имуществена общност.

Момент на действие на договора

Когато брачният договор е сключен по време на брака, неговото действие започва от момента на сключването му, освен ако страните не са предвидили друга дата, от която договорените клаузи да породят действие.

Тази възможност позволява на съпрузите да предвидят както незабавно действие, така и отложено действие на определени уговорки, когато това е необходимо във връзка с конкретни имуществено-правни отношения.

Вписване и оповестяване

След сключването на брачния договор той се отбелязва в акта за граждански брак и се регистрира в съответния електронен регистър. Тези действия имат оповестително значение – те дават публичност на избрания режим на имуществените отношения между съпрузите.

Когато договорът съдържа разпореждане с недвижим имот, той се вписва и в имотния регистър. Вписването е необходимо, за да има договорът действие спрямо трети лица.

Значение на съдебната практика

Съдебната практика последователно приема, че брачният договор е допустим способ за прехвърляне на имущество между съпрузи по време на брака. Когато чрез него определено имущество премине в индивидуална собственост на единия съпруг, този вещноправен ефект се запазва и след евентуален развод, освен ако страните не са уговорили друго.

Съдът също така приема, че уговорки с обратно действие не могат да засягат права на трети лица, придобити преди сключването на договора.

Заключение

Брачният договор представлява ефективен правен инструмент за договорно уреждане на имуществените отношения между съпрузите. Той може да бъде сключен не само преди брака, но и във всеки момент по време на неговото съществуване, при спазване на изискванията за нотариална форма и допустим предмет на уговорките.

Правилно изготвеният брачен договор осигурява яснота относно собствеността върху имуществото, начина на неговото управление и последиците при евентуално прекратяване на брака, като по този начин значително намалява риска от бъдещи имуществено-правни спорове между съпрузите.