Развод на украински граждани в България: кога българският съд може да прекрати брака

Все повече украински граждани, установили се в България, се интересуват дали могат да се разведат пред български съд. В много случаи отговорът е „да“, дори когато и двамата съпрузи са украински граждани.

Важно е да се знае, че гражданството не е единственият, нито винаги най-важният фактор. На практика от значение са най-вече:

• къде живеят съпрузите;
• от колко време са в България;
• къде е техният реален житейски център;
• имат ли деца и къде живеят те;
• има ли вече започнато бракоразводно дело в друга държава.

Може ли България да разведе двама украински граждани?

Да. Българският съд може да прекрати брака между двама украински граждани, когато поне единият от тях има обичайно местопребиваване в България.

Това означава, че лицето реално е установило живота си в страната, а не просто се намира временно тук или има регистриран адрес.

Не е необходимо:

• единият съпруг да е български гражданин;
• бракът да е сключен в България;
• съпрузите да са получили българско гражданство;
• и двамата да имат постоянен адрес в страната.

Ако поне единият съпруг живее трайно в България, това често е достатъчно, за да бъде делото разгледано от български съд.

Какво означава „обичайно местопребиваване“?

Обичайното местопребиваване е мястото, където човек действително живее и където се намира центърът на неговия личен, семеен и професионален живот.

Съдът може да вземе предвид:

• продължителността на пребиваването в България;
• наличие на жилище или договор за наем;
• работа или професионална дейност;
• записване на децата в училище или детска градина;
• посещения при лекар и достъп до здравни услуги;
• социални и семейни връзки;
• намерението на лицето да остане в България;
• регистрация и ползване на административни услуги.

Самата адресна регистрация не е достатъчна, но е полезна. Същото важи и за документите за пребиваване.

Има ли значение какъв статут имат украинските граждани?

Временна закрила

Много украински граждани в България са с временна закрила. Тя не дава автоматично право на развод пред български съд, но може да бъде важно доказателство, че лицето пребивава в България.

Ако човек:

• живее в България;
• работи тук;
• има жилище;
• децата му учат тук;
• ползва медицински и социални услуги;

тогава временната закрила подкрепя извода, че България е неговото обичайно местопребиваване.

Хуманитарен или бежански статут

При хуманитарен или бежански статут връзката с България обикновено е още по-устойчива. Но и тук решаващо остава реалното живеене в страната.

Самият статут не е достатъчен, ако лицето фактически живее постоянно в друга държава.

Разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване

Този вид разрешение също е важен документ, но не замества фактическата преценка. Ако лицето има разрешение за пребиваване, но прекарва по-голямата част от времето си в друга държава, българският съд може да приеме, че действителният му житейски център не е в България.

Липса на уреден статут

Липсата на статут не означава автоматично, че българският съд няма компетентност.

Ако човек реално живее в България, това може да бъде доказано и с други документи и обстоятелства. При липса на статут обаче доказването е по-трудно, а могат да възникнат допълнителни въпроси относно призоваването и последващото използване на съдебното решение в чужбина.

Основни практически ситуации

И двамата съпрузи живеят в България

Това е най-лесната хипотеза.

Ако и двамата са установили живота си в България, българският съд обичайно може да разгледа делото. Няма решаващо значение дали са с временна закрила, хуманитарен статут или друг документ за пребиваване.

Важното е България действително да е мястото, където живеят и организират ежедневието си.

Само единият съпруг живее в България

И в този случай българският съд може да бъде компетентен.

Например единият съпруг може да живее в България, а другият да се намира в Украйна или в друга държава. Ако съпругът в България има трайно установено местопребиваване, той може да подаде иск за развод пред български съд.

Ответникът ще бъде призован на адреса си в чужбина. Това може да удължи производството, но само по себе си не пречи делото да бъде разгледано в България.

И двамата са в България, но само временно

Временният престой не винаги е достатъчен.

Ако съпрузите са в България само за кратък период, например поради временно настаняване, лечение, транзитно пребиваване или краткосрочен престой, съдът може да приеме, че те нямат обичайно местопребиваване тук.

При тази хипотеза е важно да се прецени:

• имат ли намерение да останат в България;
• имат ли постоянно жилище;
• работят ли или учат тук;
• къде се намират децата;
• къде са основните им лични и професионални връзки.

Имат временна закрила в България, но реално живеят в друга държава

Това е често срещан практически проблем.

Възможно е украински гражданин да е регистриран за временна закрила в България, но реално да живее в Германия, Полша, Чехия или друга държава.

В такъв случай регистрацията в България сама по себе си може да не е достатъчна. Ако действителният живот на лицето е в друга държава, именно там може да се намира неговото обичайно местопребиваване и съответно там да бъде компетентен съдът.

Единият съпруг живее в България, а другият — в друга държава от Европейския съюз

Тук може да има повече от един потенциално компетентен съд. Например единият съпруг може да живее в България, а другият — в Германия.

В такъв случай трябва внимателно да се прецени:

• кой съд е компетентен;
• къде е било последното общо местопребиваване;
• къде е заведено първо делото;
• има ли връзка с децата и издръжката.

Ако вече има дело в друга държава от ЕС, това може да повлияе на възможността производството да продължи в България.

И двамата живеят извън България

Ако нито един от съпрузите не живее реално в България и няма друга съществена връзка с страната, българският съд обикновено няма да бъде компетентен.

Украинското гражданство само по себе си не е достатъчно основание за дело в България.

Какво става, ако вече има започнато дело в Украйна или друга държава?

Преди подаване на искова молба е важно да се провери дали вече няма започнато бракоразводно дело.

Когато едно дело вече е образувано в друга държава, могат да възникнат въпроси за:

• висящ процес;
• кой съд е сезиран първи;
• дали вторият съд трябва да спре или прекрати производството;
• дали бъдещото решение ще бъде признато в другата държава.

Особено внимание е необходимо, когато другото дело е в държава от Европейския съюз. Възможно е българският съд да има основание да разгледа развода, но въпреки това производството да не продължи, ако друг съд е бил сезиран по-рано и също е компетентен.

Българският съд ще приложи ли българското право?

Не винаги.

Компетентността на българския съд и приложимото право са два различни въпроса.

Възможно е български съд да разгледа делото, но да приложи украинското право към самия развод, ако и двамата съпрузи са украински граждани.

Затова предварително трябва да се изясни:

• какви са основанията за развод по приложимото право;
• какви документи са необходими;
• дали трябва да се представи превод на украински нормативни разпоредби;
• как ще се докаже съдържанието на чуждото право;
• как ще бъде признато решението в Украйна или в друга държава.

Тази проверка е особено важна при развод по взаимно съгласие, защото изискванията към споразумението могат да се различават.

Какво става с децата?

Въпросите относно децата не винаги се решават от същия съд, който разглежда развода.

Българският съд може да е компетентен да прекрати брака, но компетентността относно:

• родителските права;
• местоживеенето на детето;
• режима на лични отношения;
• пътуването на детето;
• издръжката;

може да зависи от мястото, където детето обичайно живее.

Например, ако родителите живеят в България, но детето е останало в Украйна или живее постоянно в друга държава, въпросите за детето могат да бъдат подчинени на различни правила.

Затова при наличие на непълнолетни деца делото трябва да се планира цялостно, а не да се разглежда само като формален развод.

Какво става с издръжката?

Искането за издръжка може да бъде предявено заедно с развода, но компетентността се преценява по специални правила.

От значение може да бъде:

• къде живее лицето, което търси издръжка;
• къде живее задълженото лице;
• дали издръжката е за съпруг или за дете;
• дали има международен елемент;
• дали се прилагат европейски правила.

В някои случаи българският съд ще може да разгледа и въпроса за издръжката, а в други — ще се наложи той да бъде предявен отделно или пред съд в друга държава.

Какво става с имуществото?

Разводът не решава автоматично всички въпроси между съпрузите.

Ако има имущество в България, Украйна или друга държава, трябва да се изяснят отделно:

• кой е придобил имуществото;
• кога е придобито;
• какъв е режимът на съпружеска имуществена общност;
• има ли брачен договор;
• кое право се прилага;
• кой съд е компетентен да разгледа спора.

Възможно е българският съд да прекрати брака, но въпросите за имуществото да изискват отделно производство или да бъдат подчинени на различна юрисдикция.

Какви документи са необходими?

При подготовка на дело за развод обичайно се изискват:

• акт за граждански брак;
• документи за самоличност;
• документи за пребиваване или временна закрила, ако има такива;
• доказателства за адрес и реално живеене в България;
• документи за деца;
• документи за доходи и жилищни условия, когато се искат мерки относно деца или издръжка;
• пълномощно за адвокат;
• официални преводи на документите, издадени в Украйна или друга държава.

В зависимост от конкретния случай може да се изискват апостил, легализация или друг вид удостоверяване на чуждестранните документи.

Как да се прецени дали делото може да бъде заведено в България?

Най-добрият подход е да се направи предварителна проверка на няколко въпроса:

1. Къде реално живее всеки от съпрузите?
2. От кога живее в България?
3. Има ли жилище, работа или деца тук?
4. Има ли официален статут или други документи?
5. Има ли започнато дело в Украйна или друга държава?
6. Има ли непълнолетни деца?
7. Къде живеят децата?
8. Има ли имущество или искове за издръжка?
9. Къде трябва да бъде признато бъдещото решение?

Отговорите на тези въпроси позволяват да се прецени не само дали българският съд е компетентен, но и какъв вид производство е най-подходящо.

Заключение

Двама украински граждани могат да се разведат в България, когато поне единият от тях има реално и трайно установено местопребиваване в страната.

Временната закрила, хуманитарният или бежанският статут са полезни доказателства, но не са единственото условие. И обратно — липсата на уреден статут не изключва автоматично възможността за развод пред български съд, ако България действително е центърът на живота на единия съпруг.

При международен развод е важно да се разграничат няколко различни въпроса:

• кой съд е компетентен;
• кое право ще се приложи;
• къде живеят децата;
• кой съд може да реши въпросите за издръжката;
• как ще бъде признато решението в Украйна или друга държава.

Ето защо преди подаване на документи е препоръчително да бъде направена индивидуална правна оценка на случая. Това спестява време, разходи и риск делото да бъде прекратено поради липса на международна компетентност или да се окаже, че важни въпроси трябва да бъдат решавани в друга държава.